Секретен български отряд, известен още като “Служба 7″, е “изпълнявал смъртни присъди” на опонентите на комунистическия режим, разкриха секретни данни, пише “Дейли Телеграф”.

Един от изпълняващите смъртните присъди, известен още като “Пикадили”, е действал като агент във Великобритания и най-вероятно е виновен за известното убийство на Георги Марков през 1978. Съществуването на наказателе отряд за екзекуции дълго бе отричано от българските управляващи, но бе потвърдено едва сега, след като българската журналистка Алексения Димитрова откри секретните документи, които бяха разкрити след новата заповед на правителството за разсекретяване на архивите.

Документите са назовани с акронима “ОМ”, което значи “остри мероприятия” и съдържат детайли за отвличането, дискредитирането и убийството на българските емигранти през 60-те и 70-те години на XX век. Записите, които са определени като “свръхсекретни”, описват тайни операции срещу хора, чиито кодови имена са: “Черният”, “Лакей”, “Хамлет”, “Предателят” и “Вдовецът”. В една от записките от 1970, Ангел Солаков- тогавашният български вътрешен министър, дал заповед на агентите да извършат убийствата, за да се упражнят за политическото покушение на Андреас Папандреу – бащата на сегашния гръцки премиер Георгиос Папандреу. “Трябва да извършим смъртните присъди. На пръв поглед това изглежда трудна и мръсна работа, но за нас това дело е благородно”, написал Солаков. “Не знам дали някой ден ще трябва да ликвидираме Папандреу. Сега имаме по-маловажни задачи, с които да съберем опит”, допълнил тогавашният вътрешен министър. По време на създаването си през 1963, “Служба 7″ имала само 4-ма служители, но бързо набрала още състав и се превърнала за само 4 години в отряд с 39 агенти. Професионалните убийци били наемани от лоялни на комунистическия режим хора. Документите показват, че агента, за който се смята, че се казва Франческо Гилино, е участвал също в операцията в Италия, която била насочена срещу друг български емигрант. Една от мишени на службата бил и Трайчо Белопопски- бивш служител на българското разузнаване, който преминал на страната на Великобритания. През 60-те години Белопопски получил от баща си салами, но заподозрял странната пратка, тъй като знаел методите на бившите му работодатели и изхвърлил саламите на кучето си. Малко по-късно животното умряло в агония.