До не много отдавна телекомуникациите бяха индустрия, където нормите на печалба се измерваха не в проценти, а в пъти. В тези условия азбучната истина, че “клиентът винаги е прав”, като че ли не работеше особено ефективно. В момента обаче пазарът започва да достига точката на насищане. Резултатът е, че операторите са принудени да стават все по-изобретателни в битката си за оцеляване.

В момента България има свръхконкурентен пазар на интернет с над 350 доставчика само на територията на София. Някои от тях целенасочено преживяват в сивата част на икономиката, за да не плащат данъци, и затова според статистиката на ЕС България е на последно място по разпространение на високоскоростен достъп до мрежата.

Според проучване от миналата година обаче, спонсорирано от най-големия доставчик на мрежов хардуер в света – Cisco, България е на пето място в света по качество на достъп до интернет. Силната конкуренция от последните години свали цените до ниво, което трудно може да бъде подбито. Бързите темпове на растеж отпреди 2008 г. обаче са в историята. В резултат се очаква

предстояща концентрация на интернет доставчиците

в която е твърде вероятно да се включат и мобилните телекоми в търсене на нови източници за печалба.

Причината за това е очевидна – за пръв път през 2009 г. приходите на “М-тел” и “Глобул” отбелязаха спад. Двете компании наблюдават как се отплаща комбинацията от услуги на “Виваком” (интернет, мобилна и фиксирана телефония), чиито приходи от мобилен бизнес растат с 25% за 2009 г. Затова те също ще се опитват да комбинират услуги – телефония, интернет и телевизия.

За целта обаче двата мобилни телекома трябва или да изградят нова комуникационна инфраструктура, или да се сдобият с такава наготово чрез придобиване. Към момента телекомите и интернет доставчиците преговарят и почти със сигурност можем да очакваме големи сделки в сектора в края на тази година или през 2011 г.

“Все още относително слабите позиции на мобилните оператори на пазара на високоскоростен интернет спрямо “Виваком” и LAN операторите, увеличават вероятността мобилен оператор да придобие интернет доставчик”, коментира за “Капитал” Красен Йотов от анализаторското звено Industry Watch.

“М-тел” и “Глобул” имат още два варианта за развитие пред себе си – да изградят нова оптична мрежа до домовете на хората или да наемат каналната мрежа на “Виваком”. “М-тел” вече обяви, че ще си партнира с конкурентни телекоми, а “Глобул” ще лобира за по-евтин достъп до инфраструктурата на “Виваком”.

В предстоящите събития на пазара важна роля ще има и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), тъй като тя регулира цените на “Виваком” за достъп до нейната канална мрежа. Регулаторът преди месец направи разумна стъпка, като прие позиция, че месечният наем, който плащат конкурентите на “Виваком”, трябва да е 8 ст./линеен метър. В момента бившият държавен телеком таксува операторите по 19 ст./линеен метър. Очаква се “Виваком” да обжалва, което може да забави влизането на по-ниската цена с години.

Задачата пред бившия държавен телеком изглежда най-лесна, тъй като той просто ще положи оптични кабели в своята подземна мрежа от шахти. Когато мобилните телекоми разполагат с оптична инфраструктура, чрез нея те могат да предложат разнообразни услуги. Една от тях е IPTV – телевизионен сигнал, пренасян по интернет и излъчван върху телевизор/монитор. Друг тип услуги, нуждаещи се от бърза оптична мрежа, са достъпът до дигитално съдържание като музика, игри или филми.

Засиленото потребление на мобилния интернет

е втората тенденция, която ще промени телекомите в следващите месеци. Съоснователят на един от първите доставчици на интернет в България “Орбител” Николай Горчилов я определя като нов бум

Според него обаче трябва да се обръща повече внимание не само на очевидните причини за бързото развитие на услугите, базирани на пренос на данни, като USB модемите и смартфоните, а и на устройства като iPad или електронния четец за книги Kindle на Amazon. “Всяко едно устройство, задвижвано с електрическа енергия, може да получи качествено нови възможности при наличие на постоянна двупосочна връзка към интернет”, категоричен е Горчилов.

При всички положения конкуренцията между големите телекоми ще се ожесточи в близките месеци. Притокът на нови клиенти намалява, а приходите от гласова комуникация достигат своя таван, особено по време на криза, когато бизнесът свива своите разходи. От друга страна, “М-тел”, “Глобул” и “Виваком” обявяват ръст в трафика на данни в техните мрежи от над 100% на годишна база (без абсолютни числа). Затова мобилният интернет се очертава като следващия голям източник на печалби.

Тенденцията ще се засили, когато “М-тел” и “Виваком” започнат да продават iPhone и конкурентни смартфони, каквито заявки дават от двете компании. Засега едва 10-12% от българите ползват смартфон според данни на “М-тел”, така че в този сегмент определено може да се очаква сериозен ръст, особено когато навлязат по-евтини “немаркови” азиатски модели.

Освен налагане на мобилния интернет операторите вероятно ще опитат по-активно да задържат съществуващите си клиенти. Те могат да предложат повече програми за лоялни клиенти и брандирани кредитни/дебитни карти с приложение за следене на на разходите, както прави O2 във Великобритания.

От Informa Telecoms & Media, глобална анализаторска агенция, прогнозират, че в по-дългосрочен план сегменти като мобилно здравеопазване, управление на електрическото потребление и свързаността на системите на автомобила, имат сериозен потенциал за ръст.

В краткосрочен план обаче българите могат да очакват предимно повече пакетни услуги. “Цената за достъп до интернет трудно ще пада още”, коментира Страхил Иванов, председател на Сдружението на независимите интернет доставчици. Така че по-реалистичният вариант е да очаквате повече услуги за парите, които в момента отделяте за телефон и интернет, отколкото по-ниски месечни такси.

Телекомите по инерция имат самочувствието, че клиентите им се полагат по право и нямат власт, но това не е точно така. Една поучителна история разказва как жителите на градчето Монтичело, Минесота, решили да си организират специален референдум, за да имат високоскоростен интернет. След като дълго време не получава качествена услуга от телекомите, преди две години половината от 10-хилядното население гласува в подкрепа на идеята да емитира облигационен заем и с набраните средства да прокара оптичен интернет до всеки дом. Преди Монтичело да започне полагането на кабелите обаче, местен оператор завежда дело срещу общината под предлог, че не може да използва облигации, за да строи мрежа.

Съдебните казуси “оператор срещу град” в САЩ далеч не са рядкост. Изводът е, че хората невинаги са склонни да чакат операторите да стигнат до техните домове. И ако телекомите обръщат гръб на иновацията, винаги ще се намери друг да ги замести. Както в България LAN-овете компенсираха дългогодишното нежелание на БТК да пусне високоскоростен интенет.

*****

Blizoo, търговската марка на обединените “Евроком” и “Кейбълтел”, придоби 100% от “Линк БГ” – най-големият интернет доставчик в Добрич. Сделката е финализирана през юли, потвърди за “Дневник” Ищван Полони, изп. директор на Blizoo.

От кабелния оператор отказаха да коментират стойността на сделката и броя абонати на “Линк БГ”. Потребителите ще могат да се възползват от услуги като цифрова телевизия, HDTV (цифрова телевизия с висока резолюция) и телефонни услуги, допълни Ищван Полони.

Покупката на LAN оператора е част от стратегията на Blizoo за консолидация на пазара на интернет доставчици и кабелни оператори. В началото на юни компанията купи “Монт 7″, оператор в Монтана.

Попитан дали Blizoo ще продължи да купува местни доставчици, Ищван Полони отговори: “Ние винаги търсим най-добрите оператори както за телевизионни услуги, така и интернет и телефонни услуги”.

През 2009 г. “Евроком” и “Кейбълтел” бяха изкупени от фондът за дялово инвестиране EQT V. Стойността на сделката надхвърля 200 млн. евро по данни на “Капитал”. Общите приходи на двете компании за 2009 г. са около 70 млн. евро.

Отново според данни от 2009 г. делът на Blizoo на пазара на кабелна телевизия е около 26%, а на фиксиран интернет – 13%. Обединеният телеком работи под търговската марка Blizoo от май тази година.